Изпълнителното дело е вид гражданско производство, имащо за цел да реализира практически това, което е присъдил съда.
За да се образува делото е необходимо наличие на изпълнителен титул, който най-често е: изпълнителен лист, издаден от съда или акт на общински орган – напр. ревизионен акт, акт по ДОПК или наказателно постановление.
Изпълнителният лист се издава от Съда и в него е посочено какво трябва да се изпълни (размер на парична сума; задължение за предаване на вещ или др.), на кого трябва да се изпълни (кредитор) и от кого трябва да се изпълни (длъжник). Изпълнителен лист може да се издаде само въз основа на съдебен акт, в което е посочено, че Съдът „осъжда“ едната страна да даде или направи нещо. Изпълнителният лист се издава е полза на кредитора, който има правото да подаде молба за образуване на изпълнително дело пред съдебния изпълнител. След образуването на делото, кредиторът вече се нарича взискател.
Изпълнителното дело се образува по молба на взискателя (кредитора) срещу длъжника, която се депозира пред частен или държавен съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител е длъжностно лице, на което държавата е възложила публични функции по принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител администрира изпълнителното дело и има право да събира всякаква информация за длъжника и неговото имуществено състояние, както и да се намесва в
имуществената сфера, за да изпълни присъденото в Изпълнителния лист. Държавните органи са задължени да оказват съдействие на съдебния изпълнител – това се записва на всеки Изпълнителен лист.
Изпълнителното дело се образува пред съдебен изпълнител, по негов избор, но следва да са спазени правилата на подсъдността на съдебните изпълнители (районът им на действие). Задължително е към молбата да се представи и оригинала на Изпълнителния лист. Това е документът, по който работи и се ръководи съдебният изпълнител. На взискателя са дадени редица права в закона с цел да се удовлетвори успешно от проведеното изпълнително дело.
Кредиторът избира съдебния изпълнител, но трябва да се спазва правилото за местна подсъдност.
Съдебният изпълнител трябва да има район на действие, който съответства на:
адресът или седалището на длъжника; имуществото на длъжника;
или по специални правила – адресът на кредитора (при издръжка, обезщетение за труд и др.).
Подсъдността се определя по адреса на длъжника към момента на образуване на делото. Ако по-късно промени адреса си, делото продължава при същия съдебен изпълнител, освен ако още поначало не е било подсъдно при съдебния изпълнител или ако кредиторът поиска преместване на делото.
Взискателят има право да посочи на съдебния изпълнител начина на изпълнението – дали да се наложи запор на банковите сметки или трудовото възнаграждение на длъжника, дали да се продаде МПС или недвижим имот на длъжника и др. Взискателят може да посочи няколко начина за изпълнение, които да се приложат в хода на производството. Начините на изпълнение са
изрично посочени в закона и са: изпълнение върху движими вещи (МПС, вещи в дома на длъжника и др.) чрез опис, оценка и публична продан; изпълнение върху недвижими вещи (имоти, кораби) чрез опис, оценка и публична продан; изпълнение върху вземания на длъжника (запор на банкова сметка, запор на трудово възнаграждение, запор на дружествен дял и др.) чрез събиране и удържане на парични суми; принудително изпълнение върху патенти, търговски марки и други обекти на интелектуалната собственост чрез продан; принудително отнемане на вещи и принудително извършване на действия. С оглед на това какъв начин на изпълнение е най подходящо да се избере, взискателят има право да възложи на съдебния изпълнител да направи
проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки (за банкови сметки, трудови договори, декларирани имоти и др.) и да изисква преписи от документи. Взискателят има право и да възложи на частния съдебен изпълнител последният да избира начина на изпълнение и да събира информация за длъжника по свое собствено усмотрение, т.е. частният съдебен изпълнител сам да води изпълнителното дело.
След като се образува делото до длъжника се изпраща покана за доброволно изпълнение, с която му се дава 2-седмичен срок да погаси задължението.
Законът (чл. 449, 450 и 507 ГПК) позволява заедно с изпращане поканата да се наложат запори, възбрани или да се насрочи опис на имущество. Всички тези действия се отбелязват в самата покана.
Към поканата се прилага и актът, въз основа на който е образувано делото. Ако делото е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, длъжникът получава съобщение за образуваното изпълнително производство.
В молбата взискателят посочва какви изпълнителни действия следва да се предприемат от съдебния изпълнител – напр. запор на заплата, опис на имущество и др. В процеса може да поиска и други начини на изпълнение. Освен дължимите суми по изпълнителния титул, взискателят може да претендира и разноски по делото.
Такси се плащат за всяко изпълнително действие, като размерът им е определен в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Обичайно кредиторът плаща таксите предварително – при образуване на делото и преди всяко действие. Ако не ги внесе, таксите се събират от длъжника.
Статията не представлява правна консултация или правен съвет. В случай, че желаете да предприемете съответните правни действия можете да се обърнете към адв. Мирослав Казаков.