Много хора в България дължат пари на банки, мобилни оператори, дружества за комунални услуги и др., съответно тези хора са имали досег и със съдебните изпълнители. Вследствие на съдебен акт срещу длъжниците бива образувано изпълнително дело.
Основно средство за защита на длъжника е срокът за доброволно изпълнение, който съдебният изпълнител по закон е длъжен да му даде. Срокът е двуседмичен от връчването на Поканата. Поканата за доброволно изпълнение е начинът за уведомяване на длъжника, че срещу
него има образувано изпълнително дело. В нея се съдържат номера на изпълнителното дело; пред кой съдебен изпълнител е образувано делото; кой е взискателят/кредиторът; кой е длъжникът; по кое дело и пред кой съд е осъден длъжникът; какво е задължението, което трябва да изпълни
длъжникът (размер на парична сума; задължение за предаване на вещ и др.). Винаги се посочва срокът за доброволно изпълнение. Съдебният изпълнител уведомява в Поканата какви обезпечителни мерки е предприел за изпълнение на задължението – може да е наложил запор на заплатата на длъжника, на банковите му сметки, на автомобила му. Може да е наложил възбрана на
недвижимите му имоти или да е насрочил дата за опис на движимите вещи в дома му или на недвижимия имот.
След получаването на Поканата за доброволно изпълнение, за длъжника съществуват няколко варианта. Възможностите зависят от това дали длъжникът за първи път разбира, че е осъден, или вече е запознат с това.
Ако длъжникът е наясно, че е участвал в гражданско дело и е осъден да изпълни
задължение, вероятно очаква да се образува изпълнително дело срещу него и да получи въпросната покана. Съдебното дело вече е приключило и има решение, което е влязло в сила и не може да се отмени. За него остават само вариантите или да плати доброволно накуп или чрез разсрочване, или
да не плати и да търпи действията на съдебния изпълнител по принудително изпълнение.
Ако с връчването на Поканата за доброволно изпълнение, длъжникът за първи път разбира, че е осъден за нещо, срещу него най – вероятно е проведено заповедно производство по чл. 417 от ГПК. За въпросното производство длъжникът се уведомява от съдебния изпълнител с Поканата за доброволно изпълнение. В този случай, към нея задължително трябва да са приложени
изпълнителния лист и документите, от които произтича вземането срещу длъжника.
Ако длъжникът не оспорва вземането по основание и размер, за него остават гореописаните варианти, т.е. да плати задължението доброволно или принудително.
Ако желае да оспори вземането по основание и размер, той има право да подаде възражение срещу издадения изпълнителен лист пред съда, който го е издал.
Длъжникът има право да поиска прекратяване на изпълнителното дело, когато представи надлежни доказателства, че е платил посочената в Изпълнителния лист сума преди образуването на изпълнителното дело.
Длъжникът има право да обжалва единствено определени действия на съдебния
изпълнител, а именно: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на движима или недвижима вещ при публична продан; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията за определяне на пазач на движима или недвижима вещ; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако длъжникът е присъствал при извършването му или ако е бил призован, а в
останалите случаи – от деня на съобщението. Решението на окръжния съд не подлежи на обжалване.
Длъжникът има право и да предяви иск по чл. 439 от ГПК. В този иск може да се оспорва незаконосъобразно принудително изпълнение. Важно е да се отбележи, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това означава, че ако след приключване на устните
състезания в обикновения исков процес или след влизането в сила на Заповедта за изпълнение е възникнало основание, което да доведе до незаконосъобразно принудително изпълнение (най-често е изтекла давност), длъжникът ще има право да предяви този специален иск.
Длъжникът следва да знае и че съдебният изпълнител носи отговорност за вредите, които са причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение (например, когато е образувал изпълнително дело без да е налице изпълнителен лист). Вредите могат да бъдат търсени от съдебния изпълнител чрез подаване на обикновен иск пред съда.
Статията не представлява правна консултация или правен съвет. В случай, че желаете да предприемете съответните правни действия можете да се обърнете към адв. Мирослав Казаков.